СиТ ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД
Предлага обективна информация за най- съвременни покривни услуги и материали, която може да бъде полезна в успешното реализиране на идеите ви.
Наклонени скатни покриви
Най-често срещаните наклони са в границите от 150 до 350. Покривните форми при тях имат ясно изразени скатове и линии. Покривната им конструкция е от дърво, метал или стоманобетон, а покривката се изпълнява от почти всички материали и изделия.
1. Покривни форми и наклони
Конфигурацията на сградата играе основна роля при избора на покривната форма. Простите по очертание и обем сгради позволяват изпълнение на също така прости по форма покриви. При сложните начупени сгради покривите имат неправилна форма. Най-благоприятен в конструктивно и експлоатационно отношение е простият правилен покрив без надстройки, при който чупките, уламите, смяната на посоката на оттичане на водата са сведени до минимум.
Различават се следните основни покривни форми
● Едноскатен покрив, който има само една покривна равнина с било, капчук и наклонени ръбове към страната на билото има висок надзид. Изпълнява се рядко – предимно по калкани и граници на парцели, където водата трябва да се оттича само в една посока.
● Двускатен (седловиден) покрив, който се прилага често, особено когато покривното пространство се използва или когато сградата е между два калкана. Той има две покривни равнини (еднакви или различни), било, по един капчук от всяка страна и съответните наклонени ръбове може да бъде нормален или мансарден челните страни на покрива имат висок триъгълен надзид, наречен фронтон или гибел, в който могат да се оставят нормални прозорци.
● Четирискатен покрив. Съставен е от покривни равнини, които се пресичат в било или в маии и от четирите страни има капчуци съществуват два вида четирискатни покриви:
– Покрив с било – при него два от скатовете са трапецовидни и два са триъгълни.
– Пирамидален покрив – съставен само от триъгълници, пресичащи се в маии, без било, но с общ връх
Четирискатните покриви също могат да са мансардни
● Покрив със сложна форма, който може да бъде едно-, дву- или четирискатен, или комбинация от тях
Наклонът на покрива зависи главно от вида на покривката – плътните (непрекъснати) покривки позволяват малки наклони, а съставените от елементи и плочи изискват по-стръмен покрив. Наклоните се изразяват по три начина:
– чрез съотношението на вертикалната проекция, приета за единица, и хоризонталната проекция на линията на наклона – например 1:10, 1:5, 1:2,5 и т.н.
– чрез процента на същото съотношение – например 10%, 20%, 40% и т.н.
– чрез вътрешния ъгъл на наклона в градуси (50, 120, 260 и т.н.)
1.2. Покривни конструкции
Видът и изпълнението на покривната конструкция зависи от избрания материал, от местата на опорите, от разстоянията между тях, от формата на покрива, от вида на покривката и нейния наклон, от предназначението на покривното пространство и наличието на надстройки, от вида на надзидите, от решението на стряхата или корниза и др. фактори. Покривните конструкции при етажните сгради се изпълняват от дървен материал или от стоманобетон.
1.2.1. Дървени покривни конструкции
Предимствата на тези покривни конструкции са добрите качества на дървото като строителен материал, лесното и удобно изпълнение, сравнително ниската стойност. Основните недостатъци са горимостта на материала и опасността от гниене или от вредители по дървесината. Дървените конструкции са съставени от греди, талпи и бичмета.
Различават се следните елементи на дървената покривна конструкция (фиг. 4 а):
● Ребрата представляват наклонени греди с размери от 8 х 10 до 10 х 14 cm, които се разполагат от билото до капчуците през 50-80 cm осово разстояние. Ребрата поемат товарите от покривката и ги прехвърлят на столиците. Те са подпрени през не повече от 4,50 m, а конзолната им неподпряна част до билото не може да надхвърля 2,50 m.
● Столиците са греди, поставени успоредно на капчуците, т.е. перпендикулярно на ребрата, които подпират. Размерите им са от 10 х 12 до 14 х 16 cm. Различават се горна (билна), средна (междинна) и долна столица. Разстоянието между две успоредни съседни столици не може да надхвърля 4,50 m, мерено по наклона. Столиците стъпват на стойки или върху носещи елементи на сградата и се укрепват с клещи и паянти.
● Стойки (попове) се наричат вертикалните или наклонени стълбове, които поддържат столиците през 3,50-4,50 m. Размерите им са от 12 х 12 до 14 х 14 cm. Стойките предават товарите от столиците върху главната греда или върху носещата конструкция на сградата. Подобно на столиците и тук се различават билна, средна и крайна стойка. Всички стойки се укрепват с клещи.
● Клещи се нарича укрепващият елемент, съставен от две успоредни талпи с размери от 6 х 12 до 8 х 16 cm, който обхваща ребрата и стойките в близост със столицата. Те поемат опънни усилий, тъй като противодействат на деформации от натоварванията, които „разкрачват” конструкцията.
● Паянтите са къси греди (1,0-1,50 m), поставени под ъгъл 450 между столицата и стойката. Те имат две задачи: укрепват покривната конструкция в надлъжна посока и скъсяват подпорното разстояние на столиците. Паянтите имат размери 10 х 12 cm.
● Главната (биндерната) греда свързва ребрата или долните столици, а на нея опират стойките. Тя се прави предимно при сгради с тавански гредоред и служи за прехвърляне на товарите от поповете върху съответните носещи конструкции на сградата и укрепва самата покривна конструкция. Има размери от 14 х 16 до 16 х 20 cm, а в някои случаи и повече. Когато сградата има стоманобетонна таванска конструкция, главната греда обикновено липсва, а нейните функции се поемат от плочата.
● Подкос (маказ) се нарича наклонената греда, която отвежда към главната греда част от товарите на стойката, така че да ги предаде по-близо до опорите. Имат размери от 14 х 16 до 16 х 18 cm.
● Противоветрови връзки се наричат талпите или гредичките, наредени косо на ребрата и свързани с тях. Те осигуряват надлъжната стабилност на някои видове покриви.
Елементите на покривната конструкция се свързват помежду си чрез сглобки, зарязване и метални части (скоби, болтове, дюбели). Всички връзки от този вид не са корави, а ставни, т.е. позволяват завъртане под действие на товарите. За да се осигури пространствена стабилност на покрива, конструктивните елементи на покривната конструкция се свързват в триъгълници, които са недеформируеми в своите равнини.
При покривните конструкции със столицѝ има обособени части, наречени ферми или биндери, които включват стойките, главната греда, подкосите и клещите, лежащи в една равнина, перпендикулярно на столиците фермите се разполагат през 3,50-4,50 m и подпират столиците. Над всяка ферма има двойка срещуположни ребра, които също могат да се считат като част от нея, понеже клещите ги захващат.
Не всички покриви имат ферми, както и не всеки покрив съдържа пълен набор от елементите на покривната конструкция. В някои случаи ролята на фермите се изпълнява от други конструктивни елементи – носещи стени, рамки и др.
Връзките между елементите на покривната конструкция са разнообразни, но могат да се сведат до следните случаи:
● Просто допиране, осигурено с гвоздеи, болтове, скоби. Такива са връзките между две срещуположни ребра върху билна столица, между стойка и подложка.
● Зарязване при което двете части се стягат с болтове, скоби, шини. Зарязване се прави между ребрата и столѝцата, между клещите и всички съседни елементи.
● Кулак (зъб) ,Такива са връзките на стойката със столѝцата и с главната греда. Те се осигуряват със скоби, а при някои случаи – с шини и болтове.
● Зарязване с кулак ,което е характерно за връзки на елементи, срещащи се под остър ъгъл – главна греда с ребро и подкос, паянта със стойка и столица, стойка с подкос и др. Връзката се подсигурява с болтове, скоби, метални шини.
● Сглобка „ножица” използва се при срещата на две ребра в билото, но без билна столица. Прихваната е с болт.
● Странично зарязване, което може да бъде просто при среща на две ребра, или „лястовича опашка” за връзки, натоварени на опън (например клещите с реброто).
1.2.2. Скатни стоманобетонни покривни конструкции
Главните предимства на тези покриви са: огнеустойчивост, здравина, трайност, освобождаване на големи използваеми площи в покривното пространство, добри възможности за разнообразни архитектурни решения. Стоманобетонните скатни покривни конструкции са монолитни и сглобяеми.
Монолитните конструкции най-често са наклонени плочи, които се доближават по вид и особености към съответните подови конструкции – плътни или пебрести за топлозащита се използват леки бетони, пенопласти, минерална вата, кухи тухли и др. Ако е над отоплявано помещение в покрива, плочата трябва да има топлоизолация, която се поставя над или под конструкцията тези покривни конструкции са с най-голямо приложение в съвременното строителство и могат да се комбинират с дървени или метални конструкции за някои части на сградата.
Сглобяемите конструкции могат да са изградени от готови стоманобетонни гредички, подобно на дървените покриви, напречни рамки и ребра-столѝци или с големи стоманобетонни панели.