СиТ ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД
Предлага обективна информация за най- съвременни покривни услуги и материали, която може да бъде полезна в успешното реализиране на идеите ви.
Плоски покриви
1. Общи положения
Те могат да бъдат абсолютно хоризонтални или най-често имат наклон от 0,5 до 7%. Това определя и вида на покривката: битумизирана мушама, фолио или битумна замазка, т.е. непрекъсната (плътна) покривка, поставена в един или няколко пласта. Малкият наклон го прави удобен за използване като тераса, градина, открита площадка. За плоския покрив са необходими определена носимоспособност, топлоизолация и хидроизолация, а за терасите – и подходяща настилка.
Плоските покриви могат да се класифицират по следните по-важни признаци:
● Според структурата
– единичен (означаван също като топъл) покрив – може да бъде непроветряем и проветряем;
– двоен (наричан още студен) покрив, който е винаги проветряем.
● Според начина на отводняване:
– с външно отводняване – чрез олуци и водосточни тръби по фасадата или по други външни стени;
– с вътрешно отводняване – през помещение на сградата.
● Според предназначението:
– неизползваеми покриви, на които се излиза само за ремонт и контрол;
– използваеми покриви (тераси), които служат като открити площи на сградата.
Плоските покриви могат да нямат топлоизолация, ако са над неотопляеми помещения. В повечето случаи те имат пълна ограждаща функция, включваща топло- и пароизолация.
Плоските покриви имат следните основни части
– носеща покривна конструкция;
– покривка, която се състои от хидроизолационни пластове и от защитен слой (за терасите – настилка);
– топлоизолация, включваща вентилационни или дренажни канали;
– пароизолация – за непроветряеми покриви.
Носещата конструкция на плоския покрив представлява основа за покривката и поема натоварванията по време на експлоатацията – сняг, хора, оборудване, обзавеждане при тераси и т.н. Възможни са два конструктивни типа:
– Последната (таванската) подова конструкция на сградата е едновременно основа на плоския покрив – характерно е за единичните покриви.
– Покривът има собствена носеща основа, независима и отделена от последната подова конструкция – характерно за двойния плосък покрив.
Носещата конструкция и в двата случая обикновено е стоманобетонна плоча. Когато основата е хоризонтална, необходимите наклони се създават с пълнеж от бетон или замазка стоманобетонната носеща плоча е плътна, ребреста или с кухини, монолитна или сглобяема. Носещата конструкция на плоския покрив е подложена на резки температурни колебания в широки граници, поради което е необходимо да се вземат мерки за поемане на възникваяите деформации и движения – чрез фуги, свободни краища, ставни връзки и др.
Покривката при плоските покриви се изпълнява от битуминирани мушами на различна основа – текстилна, стъклен воал, картон, метално фолио, азбестоциментни материали и др. Покривката се прави върху гладка замазка и има един до четири и повече хидроизолационни пласта, залепени един върху друг.
Опасностите, на които е подложена покривката при плоските покриви, са: механични понреди (пробиване, скъсване, повдигане) от градъшка, ходене по покрива, пробиване с остри предмети; прегряване до 80-900С; деформация при температурни колебания, кондензация на водни пари и замръзване на влага и вода. За защита срещу механични повреди се поставят защитни пластове – промит речен чакъл, тънко метално или алуминиево покритие, което отразява слънчевите лъчи и предпазва и от прегряване.
При тераси защитата се осъществява от настилката – мозайка, замазка, плочи. За да се избегнат деформациите, които причиняват повреждане на мушамата, настилката се прави на полета от 3-4 m2, разделени с фуги.
С оглед запазване целостта на покривката е необходима защита срещу водни пари, предизвикани от влага в помещенията. Това може да стане по няколко начина
– при незалепен или частично залепен първи хидроизолационен пласт влагата излиза през пролуките между него и основата;
– чрез система от каналчета непосредствено под плътния паронепроницаем слой;
– чрез въздушна проветряема кухина в покривното пространство.
Топлоизолацията на плоските покриви се прави от леки и за предпочитане твърди материали. Много подходящи са леките бетони, излети на място или положени като плочи, а също така и някои пеноматериали – пеностъкло, пенополистирол, полиуретан, битумоперлитни плочи. Използват се и насипни материали – сгурия, керамзит, аглопорит. Дебелината на топлоизолацията е 15-25 cm за леките бетони и насипните материали и 5-10 cm за останалите случаи.
Топлоизолационният пласт най-често се поставя между носещата конструкция и покривката при единичния покрив и върху последната подова конструкция при двойния покрив така той запазва конструкцията от големи температурни колебания и свързаните с това деформации. Ако има бетон за наклон, решението е: твърдата топлоизолация се поставя над него, а меката – отдолу. Във втория случай над топлоизолацията се поставя пласт мушама или фолио, за да пази от намокряне.
Пароизолацията при единичните непроветряеми покриви служи за спиране на влагата от помещенията по пътя ѝ през пластовете на покрива. Изпълнява се от един-два пласта битумизирана мушама, пластмасово фолио, водоплътна замазка от битум или други материали. Мястото на пароизолацията е над носещата конструкция, респ. над бетона за наклон, за да се пази от овлажняване предимно топлоизолацията.
Видове плоски покриви
Най-простият единичен покрив се състои от две части: носеща конструкция и покривка той се изпълнява над неотопляеми помещения и при второстепенни сгради, затова носещата конструкция може да бъде излята с необходимия наклон. Когато конструкцията е хоризонтална, наклоните се постигат с допълнителен бетонен пласт. Покривката е замазка или мушама (фолио) и отгоре се поставя защитен пласт.
Значително по-сложен е единичният покрив с топлоизолация при него частите са три или четири: конструкция, покривка и топлоизолация (ако покривът е непроветряем – и пароизолация), а пластовете могат да достигнат десет и поваче.
Носещата конструкция при единичния покрив е последната етажна покривна конструкция и под нея са разположени помещения на сградата. Тя най-често е хоризонтална, за да имат помещенията равен завършек, но това може да се постигне и с окачен таван над носещата конструкция се поставя бетонът за наклон.
Ако покривът е проветряем, над бетона за наклон следва топлоизолационният пласт с еднаква дебелина за целия покрив и с канали за вентилация в горния край ако покривът е непроветряем, трябва да се предвиди и пароизолация и тогава не се правят канали за вентилация.
Двойният плосък покрив има друго решение той е възможен само с топлоизолация, иначе се превръща в прост единичен покрив. Нарича се двоен, защото има два носещи елемента: единият е едновременно покривен и последна етажна ограждаща конструкция, другият е само покривен. Между двете конструкции се получава вентилирано пространство с различна височина – недостъпно (до 50-60 cm), достъпно (над 70 cm) или използваемо (с височина над 180 cm). Това пространство е свързано пряко с външния въздух.
Топлоизолацията се поставя върху последната подова конструкция. Тъй като въздухът над топлоизолацията отвежда попадналата в нея влага, пароизолация не е нужна.
Втората носеща конструкция е плоча с наклон, основа само за покривката. Подпирането ѝ става по няколко начина: с обратни греди, с панели, с рамки, колони, тухлени стенички самата покривна плоча е монолитна или от готови панели. Покривката е аналогична на тази при единичния покрив – с подложка, хидроизолация и защитен пласт
Сравнението между двата вида плоски покриви показва следното:
● Двойният покрив е по-сигурен в експлоатационно отношение, тъй като малките дефекти в покривката предизвикват само мокри петна по долната повърхност на покривната плоча, които движението на въздуха в покривното пространство може да изсушава, преди да се намокри топлоизолацията и таванът на помещенията. Повредите при единичния покрив имат винаги последствия за топлоизолационния слой и за помещенията на последния етаж.
● Изпълнението на единичния покрив изисква прецизност и сухо време, за да не се намокри топлоизолацията, преди да се постави хидроизолационният пласт. Двойният покрив е по-независим от атмосферните условия в момента на изграждането му и има по-просто изпълнение.
● Двойният покрив създава по-добри възможности за прокарване на инсталации, за скриване и поместване на технически помещения. При единичния покрив горните „кръгове” на инсталациите преминават обикновено през помещенията на последния етаж.
● Двойният покрив има голяма строителна височина, която създава трудности при излизане на използваеми тераси. При сложна форма на сградата е затруднено изпълнението на покривната плоча и на наклоните. По този показател единичният покрив има предимство.
●Двойният покрив е по-скъп от единичния, тъй като има отделна покривна носеща конструкция. Стойността на тази конструкция не може да се компенсира нито от по-малкия брой пластовете, нито от по-лесното изпълнение на двойния покрив в сравнение с единичния.
В нашата строителна практика надделява мнението, че двойният покрив трябва да се предпочита при неизползваеми, а единичният – при използваеми и при сложни в план и конфигурация плоски покриви.